Историята помни не един и двама харизматични и нарцистични лидери, които

Историята помни не един и двама харизматични и нарцистични лидери, които са толкоз обаятелни, че даже и епохи след злополуките, които са предизвикали отново имат почитатели, които ги оправдават.

Да си харизматичен постоянно се възприема като мощна линия на мениджъра или управленеца.

Не единствено, че тези водачи са уверени, способни да се показват ясно и да очароват другите, счита се, че тяхната прелест стимулира екипите да създават позитивни резултати за бизнес.

Трудно е да се мисли за водач, който няма известна степен на харизма.

В края на краищата, водачите би трябвало да бъдат ангажирани и да карат другите да желаят да ги слушат. 

Но харизмата има и дефекти - и в някои случаи прекомерно харизматичният водач може да бъде гибелен за фирмите и за страните.

Харизматичните водачи могат безусловно да ви убият или да ви накарат да убивате.

Да крачите с бодра крачка към пропастта, несъзнавайки че единственото, което вълнува вашия идол е задоволяването на личното му его и токсично предпочитание за власт и хвалебствия.

Харизматичните водачи са нарциси - постоянно страдащи от паранои, стигащи до шизофренични положения и прояви на експанзия.

Харизматичните водачи съвсем постоянно са и измамници.

Те оферират на хората лесни решения на извънредно сложни проблеми.

Тази договорка с масите е лъжлива и рискова.

„ Един от най-големите проблеми при оценяването на харизмата като лидерска линия е, че тя е субективна. 

Подобно на хубостта, харизмата е в очите на наблюдаващия “, споделя Хана Андерсен, треньор по водачество и създател на организацията за кариерно обучение , пише finance.yahoo.com .

„ Много водачи, на които приписваме харизма, демонстрират несъразмерна убеденост и егоизъм “, споделя тя. 

„ Нарцистичните водачи са по-склонни да вземат решения, които са от изгода за тях като субект, а не за компанията, чиновниците или клиентите. 

Това може да докара до несъразмерен риск и неприятни решения.

Като водачи, нарцисистите постоянно се провалят. 

Прекалено уверените и арогантни водачи могат да имат патологична потребност от удивление и постоянно са заслепени от личните си възприемани качества, даже когато липсват. 

Те нормално се грижат за личните си потребности, без да се преценяват с другите хора към тях, което може да докара до злополука за една компания.

Още по-лошо е, когато подобен човек е отпред на страна.

Изследване, ръководено от Дженифър Чатман, професор по учредителен мениджмънт в Haas School of Business на UC Berkeley, откри, че нарцисистите „ заразяват “ културата на една организация като вирус, което води до фрапантно по-ниски равнища на съдействие и честност на всички равнища. 

Освен това е по-вероятно фирмите им да бъдат въвлечени допълнително правосъдни дела .

И макар че харизматичните водачи могат да бъдат завладяващи, това не постоянно е положително нещо. 

През 2015 година изследване на университета в Кеймбридж установи, че харизматичните водачи са склонни да карат почитателите си да „ потискат “ страстите си. 

Тези „ зашеметени “ почитатели са склонни да имат по-ниска задоволеност от работата и може да е по-малко евентуално да си сътрудничат с други, което оказва отрицателно въздействие върху организациите в дълготраен проект.

В организации, водени от харизматични водачи нормално царят интриги и подмолност.

По създание, да бъдем привлечени от харизмата на водача, може да ни остави „ слепи “ за техните неприятни привички.

 „ Тъй като не можем да хвърлим сянка върху харизмата, тя е малко като любовта “, изяснява тя. 

„ Ще желаеме да защитим решението на харизматичния водач, с цел да потвърдим вярването си, че те са страхотни във всичко.

„ Ние сме по-склонни да извиним грешките им или да упрекваме събитията, а не вземането на решения “, споделя Андерсън.

Винаги намираме опрощение за грешките им. Понякога сме склонни да ги оправдаем даже за закононарушения.

„ Обратно, за скромните водачи, които постоянно се показват доста по-добре, ние ще видим всички неточности и ще им търсим постоянно сметка. “

Въпреки че постоянно се набляга много на харизмата като позитивна характерност на водачите, проучванията демонстрират, че това в действителност не е толкоз огромна работа. 

В серия от пет изследвания, откриватели от Мичигански държавен университет откриха шефове без забележима харисма, които успяха дейно да стимулират своите чиновници.

„ Ефективното водачество може да се основава частично на способността на водача да разпознава по кое време е належащо да се мотивират техните чиновници и да приспособяват личното си психическо положение и държание “, сподели Брент Скот, професор по мениджмънт в MSU и съавторът на проучването.

„ Част от историята тук е, че не е нужно да сте Стив Джобс, с цел да бъдете ефикасен водач. Няма повсеместен метод за ръководство. “

Понякога по-консервативен метод за попречване на риска е доста по-добър, в сравнение с вярата безразсъдната безпогрешност на харизматичния нарцис.

Вместо да се поддава на харизматичния сексапил, Андерсън поучава бизнесът да усъвършенства своето водачество, като употребява данни, най-добре с числа и обстоятелства, които демонстрират съответни лидерски черти, които са потвърдили своята успеваемост.

„ Въпреки че продължаваме да ценим нематериални качества като харизмата, няма да забележим усъвършенствания от това “, споделя тя. 

„ Когато сложим на напред във времето скромното, насочено към индивида водачество, ще забележим по-съвместни и уравновесени решения, които имат позитивни резултати за облагата, хората и нашата планета. “